Първи сезон мина. Нищо не се случи. Сега втори започна и се чудя защо? Случаят с дома за деца с умствени и физически увреждания в Могилино нашумя след излъчването по Би Би Си на филма "Изоставените деца на България". През март 2008 година в Европейския парламент бе прожектиран съкратен вариант на филма и имаше над тричасова дискусия за децата в Могилино. След което няколко журналисти, певци и обществени личности направиха цяла благотворителна кампания „Великолепната шесторка”, която беше излъчвана по „Би Ти Ви” в продължение на два месеца. Чрез обаждания и есемеси необходимата сума за построяване на домове за тези деца беше събрана. Уви обаче жителите на Могилино бяха с доста противоречиви мнения по въпроса. Мнозина от тях не искаха в квартала им и в близост до техните детски площатки да има дом за деца с умствена изостаналост. Защо? Защото не е приятна гледка, а и като родители гражданите на селото по правото на непрекосновеност на личния живот могат да откажат подобна медийна проява. Интересен е фактът, че никой не пое отговорност да застане пред зрителите и да каже къде всъщност отидаха тези пари, които на практика така и не намериха своето приложение по същество. Колкото и много да са 1 663 588 лева и колкото и искрени да са били сълзите на Тити Папазов, „Великолепната шесторка“ по-скоро беше едно доста отрицателно явление в нашата страна.
Първо, в благотворителните кампании няма нищо лошо. За мен проблем е факта, че тези кампании не се инициират от самото общество, а се спускат "отгоре", от някоя медия преследваща до голяма степен користни цели. Това говори зле за нашето "гражданско общество". Такива кампании трябва да се организират от загрижената и отговорна общественост, а медиите просто да ги отразяват. От подобен тип беше и кампанията „Не сте сами”.
Второ, "Великолепната шесторка" и другите кампании от този род са пример за типично българското мислене. На всички е ясно, че домът в Могилино не е единствения, който има такива проблеми и се намира в подобно състояние. Но вместо да се помисли за цялостно подобрение на децата в неравнопстойно положение, оставени в тези домове, цялото внимание се концентрира върху един единствен случай и то защото беше показан от Би Би Си. По този начин се легитимира корупцията в България. Парите за домове като Могилино трябва да се дават от държавния бюджет, а не да се събират с телевизионни предавания. Вместо „Би Ти Ви“ да направят сериозно разследване къде са потънали парите от нашите данъци, че да се стигне до трагичната ситуация в Могилино, те предпочетоха да направят шоу с песни за любов, шеги и закачки. Поне можеше да се инициира дебат, да се осъди корупцията в държавата, да се потърсят виновни за потъването на милиони левове – както сред чиновниците от държавния апарат, така и сред управляващите. Такъв дебат нямаше, всичко се разми в сълзите за нещастните деца, родителската вина, оплакването колко бедна е държавата и детелините на Лили Иванова. Главният виновник – държавата и нейните управляващи, мина между капките, нищо, че още в началото на Конституцията се казва, че България трябва да е демократична, правова и социална държава. Родителите имат моралното, но не и законовото задължение да да се грижат добре за децата си. Държавата обаче има и законово задължение, което в случая не бе изпълнено. С предавания като „Великолепната шесторка“ тази вина се замаза.
„Великолепната шесторка“ допринесе за корумпирането на институцията президент. Как се случи това? На финала на предаването присъства държавния глава Георги Първанов, на който не му беше зададен нито един въпрос относно как се е стигнало до това - пари за Могилино да се събират с шоу програми, а не по законовия път?! Не му беше потърсена никаква отговорност за корупцията в държавата, довела до изчезването на милиони левове и до трагедията на децата в домовете. Той от своя страна не обели и дума в тази насока. Даже имаше наглостта да обяви, как смята да създаде фонд, където представители на едрия бизнес и други заможни българи да дават пари за благотворителни каузи като „Могилино“?! Ако България беше страна като Косово, където данъци не се събират и всичко се базира на доброволни дарения за нацията от страна на заможни албанци по света. Но в България от 1878 г. насам се събират данъци – точно, за да не се случват неща като в Могилино. С думите си Първанов официализира корупцията в страната и в същото време тотално дискредитира президентската институция. Възможност за това за жалост му даде „Великолепната шесторка“.
Трето, шоуто на „Би Ти Ви“ показа доста лошия стремеж на една комерсиална медия да направи пари от трагедията на децата в Могилино и от неуредиците в държавата. Защото пределно ясно е, че „Би Ти Ви“ направи огромни пари от рекламите, по време на доста гледаната „Великолепна шесторка“, излъчвана в праймтайма. Ако мобилните оператори се отказаха от каквито и да било печалби, телевизията дори не спомена за постъпленията си от реклама. „Приятелите са си приятели, но сиренето е с пари”, както е казал народът или благотворителността си е благотворителност, но големите пари за нас – в изпълнение на „Би Ти Ви“. Тази комерсиализация и шоуизация на гърба на човешката трагедия несъмнено беше проява на особено лош вкус, меркантилизъм, безочие и липса на гражданско поведение. В развитите граждански общества медиите намират виновнициите за кражбите от държавния бюджет. У нас медиите правят „Великолепната шесторка“.
Четвърто, „Великолепната шесторка“ създаде впечатлението, че всичко ще се оправи с парите от благотворителност. А едно е да дадеш левче, друго е да подадеш ръка. Това се видя впоследствие в Русе, където стотици хора, които вероятно са пускали смс-и за „Великолепната шесторка“, отказаха да приемат децата в квартала си. В правилника за журналистическа етика, който е приет от съюзът на българските журналисти – журналистът не трябва да представя само едната гледна точка, а да дава право на отговор и на засегнатата страна. В сутришния блок на телевизията обаче станахме свидетели как буквално журналистите начело с водещата Анна Цолова, бяха доста крайни, груби на моменти, когато на живо от селото жителите бяха против застрояване на къща за децата с увреждания. Въпреки че излъчиха противоположната гледна точка на гражданите на Могилино, журналистите се „настървиха” и започнаха да оборват хората, за това колко погрешно е тяхното мнение и как те трябва да постъпят- да дадат съгласието си за построяване на тази „малка къща”. Нали уж трябва журналистите да са обективни, да отразяват безпристрастно събитията и да не вземат страна? Излиза, че на практика това не е така и не се спазва закона. Не само това е проблемът. Най-прекрасните къщи за децата от Могилино няма да решат проблемите на децата от другите такива домове у нас, няма да променят остарялата нормативна база и няма да въведат модерни форми на грижа, строг контрол върху дейността на домовете и прозрачност. Една отговорна медия би потърсила решения в тази насока, вместо да си прави PR.
Moжем само да се надяваме, че парите от „Великолепната шесторка“ са помогнали поне малко на децата от Могилино. Но те по никакъв начин няма да решат проблема „Могилино“. Той ще остане висящ над България и всички нас до момента, в който медиите престанат да легитимират корупцията, да се откажат да печелят пари за сметка на хорските трагедии. „Би Ти Ви“ не спаси безкористно нещастните изоставени деца, а напротив, повече навреди, отколкото допринесе. Не е и работа на една телевизия да „спасява“. България не е под турско робство, че да се налага медиите да са държавност преди държавата. Вместо да гонят само финансови постъпления, днешните наши телевизии и вестници могат да разровят прогнилия властови механизъм, да го побутнат оттук-оттам и да го вкарат в правия път. Едва тогава те реално ще са в полза на обществото.
По закона за радиото и телевизията е забранено лица, образи и гласове на действащи журналисти да стават рекламни лица на кампании или да използват името и професията си за рекламно търговски цели, както обаче направи Ани Салич- водеща на новините по „Би Ти Ви” и в последствие водеща и на „Великолепната шесторка”.
Това си е класически етичен проблем. Дали мотивите са истински благородни или просто се цели увеличаване на аудиторията? Трудно е да се каже, дори и самите продуценти може би не са сигурни. Факт е, че едва след като проблема нашумя в Европа започна да се обръща внимание изобщо у нас. Може би щеше да изглежда по-добре ако бяха казали от медията "за всеки дарен лев „Би Ти Ви” добавя още един". Но пак проблемът си остава. От друга страна и служителите в телевизията имат деца,които да хранят. Дали обаче има такива реални условия, при които това предаване би било истински благородно? Има ли полза от това, което телевизията дари и дали успя да оправдае големите лозунги и реклами? Етиката все още няма точни определени изисквания по този въпрос...
