Европейци ли сме?

      “Аз знам Българийо, аз знам, че няма друга като теб, през планини бих минал и в този свят, в теб се кълнем”. Веселин Маринов, Емил Димитров изпяват песни за България, които остават като химни в сърцата на хората. България е минала през много неща, включително 5 вековно робство, докато получи признание от световен мащаб. Българите са известни с това, че вместо да се радваме максимално на това, което имаме и да го оползотворяваме добре,ние се вайкаме колко сме зле и как няма да се оправим в скоро време. Ние имаме красива природа и много интелигентни съграждани, с които се прославя името на страната ни по целия свят. Така например Джон Атанасов е създателят на компютъра. Тази машина е сътворена от “български ум”. Нима това не е повод за гордост и чест? Не става дума за някакво надуто самочувствие без покритие, а да си имаме самочувствие и достойнство, че и ние даваме нещо на света, дори вече май повече “изтичат българските мозъци” в чужбина, отколкото “да стоят и да красят родината си”. Разбира се, че нашата страна е минала през много да стигне до тук, имаме над 1000 годишна история от създаването й, с всяка изминала година все повече са младите български таланти в сферата на спорта, борба, спортна гимнастика, стрелба, биатлон, шах, лека атлетика скоро наше момче подобри световния рекорд по стоене над във морска вода - 50 часа в морето и много други специалности, какво да кажем за науките като информатика, история, математика. България стана прочута с хора като Христо Стойчков и Стефка Костадинова. 

        Безспорно много са поводите за радост, че сме българи, но винаги се намират критици. Ти не си избираш къде да се родиш, щом си тук значи не случайно е станало така. С желание и труд се постигат 95% от целите, който си поставиш. Навремето хората са се трудели по цял ден на полето и са били щастливи, а ние днес ще се самоизядем, нима е нормално това? Хората стават все по-зли, а плановете им все по-коварни, обикновеният човек все по-трудно може да се усмихва и зарадва. За това може да сме една от първите държави на картата на Европа, но злобата, и завистта много ни пречат да прогресираме. Това, че ако човек успее, задължително трябва да има кой да го драпне и да падне. Другата типична черта за нас като българи устремени към Европа е бай Ганьовщината. Характерната “простащина” си я носим навсякъде където отидем. Имаше един виц: ”Бай Ганьо отива на прием, с шветска маса, и той си предърпал стол и седнал, за да яде на корем”. Става дума, че колкото и да се говори за приемане в Европейския Съюз, ние материално може да позабогатеем след време, но душевността си я носим. На българите им липсва самочувствие и патриотизъм. Има хора с голямо самочувствие, други с голяма любов по родината, но ако комбинацията от двете се обедени, тогава ще станем някак си по-задружни и любволвилни едни към други. Добре е човек да гледа напред с нов мироглед, да не се страхува толкова за най-лошото винаги, но живеем в дни когато животът е лукс, хора се избиват, разфасоват, обезобразяват и то не само физически, а и душевно. Душите ни са станали замрели гробници. През пролетта почистваме домовете си, ала според моята гледна точка трябва да вземем и да очистим душите и сърцата си, от завист, злоба, омраза, гняв, лицемерие. Те само ни пречат да растем като личности. Може би, когато израстнем не на ръст, но на душа, тогава ще сме  готови за Европа. Тогава да ни види целия свят, какво богатство имаме като страна, не само природата, но и широките и отворени, добри сърца на хората.

   Древния Софокъл е казал: ”за да сме щастливи в този земен живот, нека мъдри да бъдем”. Ето го ключа към успеха, признанието, мъдростта, разпознаването между доброто и злото. Да поставиш ближния си над себе си, в това се изразява свръхчовешкото себеотрицание. Наричаме себе си европейци, тъй като караме старите внесени и евтини коли от европейските страни, започваме да живеем по техния стандарт, опитват се да налагат правила и закони по нечие нареждане и то не на няколко хора, а само един човек, командва милиони човешки съдби по света. Страните членки на ЕС не могат да бъдат обединени, колкото и да се опитват да им лепнат етикет , че са част от еврочленската общност. Езика, паричната единица, униформите дори могат по някакъв начин да допренесат за обединението и безличността на самите държави, но традициите на всяка една от тях, обичайте, никой не може да характеризира в едно. Всеки си е строго индивидуален сам по себе си.

   ”Мила родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край”-това е част от химна ни, който прозвучава преди или след важна среща на наши съграждани или когато наш съзтезател застане на най-високото стапало на стълбицата за медали. Не се ли крие България в сърцата на всеки един такъв българин, не е ли това обичта към майката Родина, нима е нужно да имигрираме и след 20 години, когато “забогатеем” материално и “обеднеем” душевно, да се завърнем по носталгията по дома. Иван Вазов умело пресъздава патриархалните ценности на българското общество по време на робството в романа си”Немили-Недраги”. Където и да идем, за хората винаги си оставаме чужденци. Единствено майката земя, може да ни даде утехата, радостта и удолетвореността. В България съм се родил, в нея и ще умра. Тя не е Америка,но уникалността й я прави несравнима и незаменима.

      В лицето на Европа ще сме такива, каквито самите ние й се представим. Никой не може да даде ясно определение за нас като българи-европейци, докато само не изградим представата на хората за нас като такива и не покажем сами визитната картичка на страната ни. Дали обаче Европа ще ни помни с добро или лошо, зависи изцяло от нас. Каквото си направим ние, никой не може да ни стори. Ако се дъжим като бай Ганьовци, ще ни помнят с хумор и простотия, но ако се отнасяме с уважение, достойнство, тогава ще сме за пример на европейските граждани и дори бихме могли да ги предизвикаме по-голям интерес към тях, относно нашата държава. В Европа сме влезли отдавна на картата, важното е като влезнем в Европейския Съюз да не ни изхвърлят, заради нечия не добре свършена работа. Представителните лица на страната ни, сме ние самите. Никой не може да ни опише какви сме, докато сам не се увери в това.”

    Ръката, която може да те подкрепи, е на твоето собствено рамо”! ”Има нещо, което е по-силно от всички армии в света- идеята, узряла с времето си”!-Виктор Юго.

Детелина Дамянова

Тази вечер се открива 18-тото издание на МФФ „Любовта е лудост” във Варна

18-тото издание на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост” вече не е под въпрос, а реалност. От днес до 2 септември варненци и гостите на града ще могат да се насладят на филмите, които са включени в програмата на фестивала. Над 55 филма от страни като Русия, България, Иран, Турция и други. Различното тази година е, че кризата „удари” и организаторите и се наложи из цяла Варна да има урни, в които доброволци да даряват средства, с които да се осъществи събитието.

По червената пътека днес варненци ще могат да аплодират, както всяка година на живо своите любимци Татяна Лолова, Георги Черкелов, Рангел Вълчанов, Джоко Росич, Никола Анастасов, Гинка Станчева, Георги Стоянов, Добринка Станкова, Йоана Буковска, Ернестина Шинова, Александра Сърчаджиева, Иван Ласкин, Мария Статулова, Параскева Джукелова, Виктор Калев, Антон Радичев, Мартина Вачкова, Искра Радева, Людмил Стайков, Цветана Манева, Весела Казакова, Борис Карадимчев, Иван Ничев, Хачо Бояджиев, Станимир Трифонов, Ивайло Христов, младите звезди от "Стъклен дом" - Калин Врачански, Бойко Кръстанов, Стефка Янорова, Радина Кърджилова, Луиза Григорова и Явор Бахаров. Сред официалните гости са режисьори и продуценти от Италия, Унгария, Словакия.

Много малко са подобни прояви у нас и трябва да ги ценим. Нека всеки, който нарича себе си ценител на този вид изкуство, да посети поне една кинопрожекция. Програмата на фестивала можете да разгледате тук: http://www.fccvarna.bg/.

Снимка - https://www.google.bg

Енрике Иглесиас , "Шугабейбс" и Соник в България

Каква страхотна изненада? Пак някой мобилен оператор ще събере „ларвите” по този повод. Да не стане обаче като „концерта” на Рияна миналата година. „Каризма” да я подгряват един час, а тя да изпее три песни на кръст. Дано наистина тези милионите почитатели на Енрике и компания да бъдат удоволетворени. Аз също съм му фенка и мисля да отида до София. Дано да си струва. Като знам, че някои тийн-ки ще киснат там пет часа преди концерта само да го видят или само да са на 100000 крачки от него, направо ми идва в повече, но така е като звезди от световния шоу бизнес идват един път в годината на родната сцена, само в столицата и само по някой рожден ден на някоя телевизия или мобилен оператор. Ще поживеем и ще видим за какво иде реч. Изцепки винаги ще има, въпроса е шоуто да е по-голямо от тях. Айде меломани, честитка и дано не отложат концерта в 99 минута, поради болест на Иглесиас или счупен крак на някоя девойка от триото примерно.

Снимка - https://www.google.bg

Простотията ходи по хората

     По тази тема може да се пише всеки ден и никога да не се изчерпи. Винаги ще е актуална и то най-вече за българите, за бай Ганьовците. Дали шофьорът в автобуса ще те изпсува или секретарката в БДЖ или КАТ ще ти каже, че въпреки всичките ти документи си забравил снимка с размери 4/6, а не 6/ 8 примерно и ще те върне да „киснеш” на опашката още 5 часа минимум. Ама на нея кво й пука, излиза си в обедна почивка, пие си кафето, пуши си цигарата, а ти, че си взел почивен ден, не да се разхождаш из молчетата, а да „кибичиш” в мръсните им канцеларски помещения- who cares. Гледката е една такава смиряваща. Идват ти само думи за дълголетие, щастлив живот и т.н. И тогава някои ще кажат се раждало търпението, а когато то свърши най-новото 20 – ДЪЛГОтърпението. Не можем да се сравняваме с никоя западна страна – нито с Англия, Франция, Италия, Норвегия пък да не я слагаме в списъка въобще. Там хората те зачитат като личност. Да, вървях си по улиците на Лондон и с картата в ръка, търсех една улица и се бях замислила нещо, тогава полицая дойде при мен и ме попита: ”Госпожице, добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”. Човекът си е помислил, че съм се загубила, а аз просто си почивах. Кога някой наш „възлюбен” униформен, ще дойде и ще те пита как си. Най-много да отнесеш едно изречение от сорта: „Абе, я не ме занимавай с глупости, ве.”.

   Какво да кажем пък за „приятелите” в фейсбук. Толкова клюкари и лицемери на едно място – няма никъде. Някой хора живеят само с това, да гледат и да коментират – кой, какво, къде, с кого и какво. Интересно как някой ги мислиш за едни, а отваряш профилите им и виждаш съвсем други лица. Маски. На живо са едни, а в мрежата са други. Агресивни, нагли, надути, егоисти, абе нямаш право да говориш с тях, че лошо ти се пише. В наши дни има хора, но няма човеци. Има толкова „същества” около теб, а няма един „землянин”, на който да излееш душата и сърцето си. За всекиго имаш едно на ум. Знаеш слабите и силните черти на всички, както и те твоите. Виждате се, усмихвате се, поздравявате се, разминавате се и омразата и злобата започват да действат в ума и сърцето ти. После казваш на някой приятел, а той те „защитава”, а после те „нахранва” пред друг. Много весела гледка. Питаш се: „Къде сбърках?”. 

    Идват българи, които живеят извън страната доста години вече, имат други маниери и разбирания за живота и ги изкарваш „надувки”, „пуяци” и какво ли още не, само защото нямат твоите „обноски”. Естествено ти никога не можеш да се поучиш от тях, те трябва да го направят от теб. Ти си за пример винаги. Все пак живееш в центъра на града, караш готина кола, имаш приятел/ка от ВИП Фешън и си мислиш, че това е живота.

   Е, писнало ми е от подобни неща. И въпреки това, съм избрала да остана тук – в мизерната, мръсна, злобна България. Да, точно така България, защото не природата, а хората правят Родината. А тук водещи са чалгата, корупцията и социализма, който още съществува. Това са част от причините, които ме карат да се боря и да не бягам навън, защото така няма да помогна на страната си. Дерзайте хора, трудно е, но не невъзможно!

Снимка - https://www.google.bg/

Фънкофонски фест във Варна - на кукуво лято

Това би било едно страхотно изживяване за всеки, който е любител на соул, джаз, фънк музиката, но уви. Този фестивал щеше да бъде първият по рода си в морската ни столица. За три дни на сцената на Летния театър в града, щяха да излязат изпълнители като Brooklyn Funk Essentials, Incognito, Оmar, Tri-O-Five, High Time, Phuture Shock и други. За жалост обаче това няма да се случи. Организаторите пак прецакаха всичко. Да, ако някой ми каже, че бай Ганьо живее само в разказите на Алеко Константинов, няма да му повярвам. Оказало се, че организаторът Борин Велчев, един от членовете на "Соулфингър мюзик", не е платил хонорарите на никого и не е дал стотинка от дължимото за концерта на кубинската звезда Марака. Въпреки подписаните договори пари не са взели нито музикантите, нито охраната, разказаха поканени да участват в подгряващата програма. Музиканти от този ранг, едва ли ще дойдат пак някога в страната ни, а за Варна да не става и дума. Защо? Когато нямаш необходимите средства, не си „слагай главата в торбата”. Мнозина са разочарованите фенове, артисти, граждани и гости на морския град. Аз лично дадох 40 лева за билет за един ден, в който на една сцена трябваше да свирят приятелите ми от Tri-O-Five, High Time, а по-късно да се появят и Incognito. Как се надъхвахме с Тони и Радо, виках им: „Хей гайз, на една сцена с Инкогнито, а? Кой като вас.” И те също бяха толкова развълнувани. Взех и билети за приятели от Пловдив, София. Сега се оказва, че не знаем дали ще ни върнат парите обратно. Да, ако си взел билет от театъра – ги връщали. Ние обаче като съвремени млади хора взехме билетите от нет-а и се надяваме да си получим парите един ден дай Боже. Срам и позор. Не стигат думите, с който да опиша възмущението си, този фест го чаках с месеци и накрая нищо. Една кръгла нула. После искаме да възродим изкуството у нас... Е, как да стане с господа като Борин Велчев? 

Снимка - личен архив "Импулс"