“Аз знам Българийо, аз знам, че няма друга като теб, през планини бих минал и в този свят, в теб се кълнем”. Веселин Маринов, Емил Димитров изпяват песни за България, които остават като химни в сърцата на хората. България е минала през много неща, включително 5 вековно робство, докато получи признание от световен мащаб. Българите са известни с това, че вместо да се радваме максимално на това, което имаме и да го оползотворяваме добре,ние се вайкаме колко сме зле и как няма да се оправим в скоро време. Ние имаме красива природа и много интелигентни съграждани, с които се прославя името на страната ни по целия свят. Така например Джон Атанасов е създателят на компютъра. Тази машина е сътворена от “български ум”. Нима това не е повод за гордост и чест? Не става дума за някакво надуто самочувствие без покритие, а да си имаме самочувствие и достойнство, че и ние даваме нещо на света, дори вече май повече “изтичат българските мозъци” в чужбина, отколкото “да стоят и да красят родината си”. Разбира се, че нашата страна е минала през много да стигне до тук, имаме над 1000 годишна история от създаването й, с всяка изминала година все повече са младите български таланти в сферата на спорта, борба, спортна гимнастика, стрелба, биатлон, шах, лека атлетика скоро наше момче подобри световния рекорд по стоене над във морска вода - 50 часа в морето и много други специалности, какво да кажем за науките като информатика, история, математика. България стана прочута с хора като Христо Стойчков и Стефка Костадинова.
Безспорно много са поводите за радост, че сме българи, но винаги се намират критици. Ти не си избираш къде да се родиш, щом си тук значи не случайно е станало така. С желание и труд се постигат 95% от целите, който си поставиш. Навремето хората са се трудели по цял ден на полето и са били щастливи, а ние днес ще се самоизядем, нима е нормално това? Хората стават все по-зли, а плановете им все по-коварни, обикновеният човек все по-трудно може да се усмихва и зарадва. За това може да сме една от първите държави на картата на Европа, но злобата, и завистта много ни пречат да прогресираме. Това, че ако човек успее, задължително трябва да има кой да го драпне и да падне. Другата типична черта за нас като българи устремени към Европа е бай Ганьовщината. Характерната “простащина” си я носим навсякъде където отидем. Имаше един виц: ”Бай Ганьо отива на прием, с шветска маса, и той си предърпал стол и седнал, за да яде на корем”. Става дума, че колкото и да се говори за приемане в Европейския Съюз, ние материално може да позабогатеем след време, но душевността си я носим. На българите им липсва самочувствие и патриотизъм. Има хора с голямо самочувствие, други с голяма любов по родината, но ако комбинацията от двете се обедени, тогава ще станем някак си по-задружни и любволвилни едни към други. Добре е човек да гледа напред с нов мироглед, да не се страхува толкова за най-лошото винаги, но живеем в дни когато животът е лукс, хора се избиват, разфасоват, обезобразяват и то не само физически, а и душевно. Душите ни са станали замрели гробници. През пролетта почистваме домовете си, ала според моята гледна точка трябва да вземем и да очистим душите и сърцата си, от завист, злоба, омраза, гняв, лицемерие. Те само ни пречат да растем като личности. Може би, когато израстнем не на ръст, но на душа, тогава ще сме готови за Европа. Тогава да ни види целия свят, какво богатство имаме като страна, не само природата, но и широките и отворени, добри сърца на хората.
Древния Софокъл е казал: ”за да сме щастливи в този земен живот, нека мъдри да бъдем”. Ето го ключа към успеха, признанието, мъдростта, разпознаването между доброто и злото. Да поставиш ближния си над себе си, в това се изразява свръхчовешкото себеотрицание. Наричаме себе си европейци, тъй като караме старите внесени и евтини коли от европейските страни, започваме да живеем по техния стандарт, опитват се да налагат правила и закони по нечие нареждане и то не на няколко хора, а само един човек, командва милиони човешки съдби по света. Страните членки на ЕС не могат да бъдат обединени, колкото и да се опитват да им лепнат етикет , че са част от еврочленската общност. Езика, паричната единица, униформите дори могат по някакъв начин да допренесат за обединението и безличността на самите държави, но традициите на всяка една от тях, обичайте, никой не може да характеризира в едно. Всеки си е строго индивидуален сам по себе си.
”Мила родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край”-това е част от химна ни, който прозвучава преди или след важна среща на наши съграждани или когато наш съзтезател застане на най-високото стапало на стълбицата за медали. Не се ли крие България в сърцата на всеки един такъв българин, не е ли това обичта към майката Родина, нима е нужно да имигрираме и след 20 години, когато “забогатеем” материално и “обеднеем” душевно, да се завърнем по носталгията по дома. Иван Вазов умело пресъздава патриархалните ценности на българското общество по време на робството в романа си”Немили-Недраги”. Където и да идем, за хората винаги си оставаме чужденци. Единствено майката земя, може да ни даде утехата, радостта и удолетвореността. В България съм се родил, в нея и ще умра. Тя не е Америка,но уникалността й я прави несравнима и незаменима.
В лицето на Европа ще сме такива, каквито самите ние й се представим. Никой не може да даде ясно определение за нас като българи-европейци, докато само не изградим представата на хората за нас като такива и не покажем сами визитната картичка на страната ни. Дали обаче Европа ще ни помни с добро или лошо, зависи изцяло от нас. Каквото си направим ние, никой не може да ни стори. Ако се дъжим като бай Ганьовци, ще ни помнят с хумор и простотия, но ако се отнасяме с уважение, достойнство, тогава ще сме за пример на европейските граждани и дори бихме могли да ги предизвикаме по-голям интерес към тях, относно нашата държава. В Европа сме влезли отдавна на картата, важното е като влезнем в Европейския Съюз да не ни изхвърлят, заради нечия не добре свършена работа. Представителните лица на страната ни, сме ние самите. Никой не може да ни опише какви сме, докато сам не се увери в това.”
Ръката, която може да те подкрепи, е на твоето собствено рамо”! ”Има нещо, което е по-силно от всички армии в света- идеята, узряла с времето си”!-Виктор Юго.
Детелина Дамянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар