Простотията ходи по хората

     По тази тема може да се пише всеки ден и никога да не се изчерпи. Винаги ще е актуална и то най-вече за българите, за бай Ганьовците. Дали шофьорът в автобуса ще те изпсува или секретарката в БДЖ или КАТ ще ти каже, че въпреки всичките ти документи си забравил снимка с размери 4/6, а не 6/ 8 примерно и ще те върне да „киснеш” на опашката още 5 часа минимум. Ама на нея кво й пука, излиза си в обедна почивка, пие си кафето, пуши си цигарата, а ти, че си взел почивен ден, не да се разхождаш из молчетата, а да „кибичиш” в мръсните им канцеларски помещения- who cares. Гледката е една такава смиряваща. Идват ти само думи за дълголетие, щастлив живот и т.н. И тогава някои ще кажат се раждало търпението, а когато то свърши най-новото 20 – ДЪЛГОтърпението. Не можем да се сравняваме с никоя западна страна – нито с Англия, Франция, Италия, Норвегия пък да не я слагаме в списъка въобще. Там хората те зачитат като личност. Да, вървях си по улиците на Лондон и с картата в ръка, търсех една улица и се бях замислила нещо, тогава полицая дойде при мен и ме попита: ”Госпожице, добре ли сте? Имате ли нужда от помощ?”. Човекът си е помислил, че съм се загубила, а аз просто си почивах. Кога някой наш „възлюбен” униформен, ще дойде и ще те пита как си. Най-много да отнесеш едно изречение от сорта: „Абе, я не ме занимавай с глупости, ве.”.

   Какво да кажем пък за „приятелите” в фейсбук. Толкова клюкари и лицемери на едно място – няма никъде. Някой хора живеят само с това, да гледат и да коментират – кой, какво, къде, с кого и какво. Интересно как някой ги мислиш за едни, а отваряш профилите им и виждаш съвсем други лица. Маски. На живо са едни, а в мрежата са други. Агресивни, нагли, надути, егоисти, абе нямаш право да говориш с тях, че лошо ти се пише. В наши дни има хора, но няма човеци. Има толкова „същества” около теб, а няма един „землянин”, на който да излееш душата и сърцето си. За всекиго имаш едно на ум. Знаеш слабите и силните черти на всички, както и те твоите. Виждате се, усмихвате се, поздравявате се, разминавате се и омразата и злобата започват да действат в ума и сърцето ти. После казваш на някой приятел, а той те „защитава”, а после те „нахранва” пред друг. Много весела гледка. Питаш се: „Къде сбърках?”. 

    Идват българи, които живеят извън страната доста години вече, имат други маниери и разбирания за живота и ги изкарваш „надувки”, „пуяци” и какво ли още не, само защото нямат твоите „обноски”. Естествено ти никога не можеш да се поучиш от тях, те трябва да го направят от теб. Ти си за пример винаги. Все пак живееш в центъра на града, караш готина кола, имаш приятел/ка от ВИП Фешън и си мислиш, че това е живота.

   Е, писнало ми е от подобни неща. И въпреки това, съм избрала да остана тук – в мизерната, мръсна, злобна България. Да, точно така България, защото не природата, а хората правят Родината. А тук водещи са чалгата, корупцията и социализма, който още съществува. Това са част от причините, които ме карат да се боря и да не бягам навън, защото така няма да помогна на страната си. Дерзайте хора, трудно е, но не невъзможно!

Снимка - https://www.google.bg/