Все по-често ставам свидетел на дискусии на хора, които ги вълнува точно тази тема. Като млад човек, не искам да повярвам, че в страната ни са останали само роми, побойници, изнасилвачи и наркомани. Факт е обаче, че много млади хора нямат смисъл в живота. Учителите се оплакват, че никой не ги слуша в час. Децата били агресивни и злобни. Родителите обвиняват училището и държавата, а докато всеки губи време в това да сочи в кого е вината, стотици тинейджъри се самоизбиват, обезобразяват и пр.
Снощи гледам новините и ме побиха тръпки. 17-годишно момче от Гоце Делчев, системно изнасилвал три 9-годишни момчета, като им казвал, че така ще станат по-силни мъже. След това даваха някакво 20- годишно момче, което разчленил съученика си, защото му се подигравал. Абе, хора, изхода в смяната на програмата ли е? Да не гледаме телевизия, да не слушаме какво става около нас. Бягството не е решение.
Преди броени дни слушам разговор на момчета около 11 клас, отново се ужасих. Първо се чудеха дали да ходят на училище, след това започнаха да говорят за момичета. Коя била готина, кой с коя бил правил нещо си на някакъв купон, ама как тя била „к......”, а той бил еди какъв си..... и т.н. Просто ме е срам да описвам целия разговор. Това са нашите деца. Те се интересуват повече как и къде да се напият, с кой/коя да преспят, отколкото за образованието си. Може би знаят, че е трудна реализацията след като завършат , но не съм смятала, че може да има толкова вулгарни, арогантни и брутални дори млади хора. Сега разбирам по-възрастното поколение, което казва, че оправия няма и че младежите са „многоооооо зле”.
Не знам какъв е лека от подобни неща. Не съм експерт. Но си мисля, че с повече комуникация в семейството, с психолози, педагози, както и занимателни дейности като спорт например, нещата биха се променили. Най-основното обаче остава молитвата. Нека Бог да ни пази и да се молим за децата на България. Защото времената, в които живеем са страшни.
Снимка - https://www.google.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар